Заричанията са проблем, който живо ме вълнува и с който определено съм кармично свързана, защото очевидно не мога да го разреша.

Например поне пет пъти съм се заричала никога повече да не купувам самолетни билети за Bulgaria Air, но все нещо ми пречи да изпълня решението си. Да не споменавам, как няколко години "от утре" спирам да: правя услуги на неблагодарни приятели, да оставам на работа до тъмно, да спра цигарите, да стана здравословно егоистична, да ходя редовно на фитнес или да не спирам плуването и през зимата. Може би единственото заричане, което неотклонно следвам, е - никога да не ползвам организиран туризъм и услугите на туроператори. Мъдри глави са създали интернет мрежата, което пък дава възможност на всеки желаещ да си избере собствен маршрут, предпочитана авиокомпания и да си направи хотелски резервации според собствените си критерии за удобство и финанси.

Категорично не желая някой непознат да определя какво трябва да видя и какво не, нито пък да определя свободното ми време като нещо "от - до". Ако ми се прииска да разгледам Лувърa, мисля че бих отделила няколко дни, вместо да го изтичам за няколко часа, подканяна непрекъснато да не се отделям от стадото и да не го бавя. Ако не друго, приемането на България в ЕС даде на непокорните странстващи любопитковци възможност да пътуват където и когато си поискат, да попиват автентичния дух и атмосфера на истински места, които рядко фигурират в туристическите справочници и никога в организираните екскурзии.